Вирусни инфекции и състояния на стрес пораждат херпес
Може би и вие сте от тези, които периодично се събуждат с огромни червени мехури, които не само изглеждат отвратително, но и болят ужасно. И искате да се скриете от света поне за седмица, докато мине грозният белег. За съжаление пълно лечение на заболяването няма - възможно е единствено да намалите болката и честотата, на която се появява.
Херпесът, който се появява на устните, е предизвикван от вируса на обикновения херпес. Вирусът на обикновения херпес има два основни типа - вирус от тип едно засяга най-често устните и устата, а вирус от тип две – гениталиите. Обикновеният херпес се проявява с мехури по кожата, които се пукат и образуват ранички. Херпесът на устните се нарича още лабиален херпес или кожен херпес.
Заразяването с вируса на обикновения херпес не е никак трудно и може да се случи още в детска възраст. Първата среща на херпесния вирус с организма протича като заболяване – висока температура, втрисане, подуване на лимфните възли. Всички симптоми са придружени с типичните кожни ранички, които са повече от обикновено. След тази първа среща на организма с херпесния вирус се изграждат антитела, които значително облекчават симптомите при следващи прояви на херпеса.
Херпесът на устните се предава чрез контакт със заразено лице като не е задължително в този момент носителят да има херпес. Той може да е носител на вируса и да го предаде чрез целувка или използване на едни и същи прибори. Вирусът на обикновения херпес може се предава чрез слюнка, лигавицата на очите, полови секрети, разранени ранички в следствие на херпес. Въпреки това по-лесно може да се заразим от човек, който в момента има активен херпес. Веднъж попаднал в тялото, вирусът на обикновения херпес не може да бъде излекуван напълно, човек си остава негов носител. По-голямата част от човечеството е носител на вируса на обикновения херпес, тъй като контакт със заразено лице е почти сигурна гаранция, че вирусът ще се предаде.
Внимание: Възможно е с ползването на хавлия, с която бърше лицето си, човек да прехвърли вируса и върху гениталиите си, ако използва същата за интимната си хигиена!
Популярно название на херпеса на устните е стресница. Хората често свързват появата на херпеса с моментите на стрес и преумора, защото точно в такива периоди имунната система рязко спада и се появява лабиален херпес. Всички причинители на понижаване на имунната система е възможно да отключат появата на херпес на устните. През летния сезон продължителното излагане на слънце също може да е причина за появата на херпес. Заразяването с лабиален херпес обикновено настъпва до 5-ата година на човек. Възможно е обаче и на 40 години да "цъфнете" със стресница. При гениталния херпес пък инфектирането става в първите години на сексуалната активност. Доказано е, че колкото по-голям брой сексуални партньори има човек, толкова по-голям е шансът той да се зарази. В този смисъл и колкото в по-голяма степен този контакт е необезопасен, т.е със случаен сексуален партньор и без презерватив, толкова по-висок е и рискът от инфектиране. И презервативът обаче не дава 100% гаранция.
Съвременната фармация е създала редица медикаменти, които помагат за по-бързото оздравяване на раничките на херпеса и предотвратяват появата на нови мехурчета. Ако се появява рядко, херпесът на устните е по-скоро козметичен проблем, с който трябва да се примирим. Появата на херпес на устните сама по себе си не е здравословен проблем, тя индикира отслабени защитни сили на организма. Борбата с честата поява на херпес на устните е идентична със здравословния начин на живот. Трябва да се стремим да поддържаме високо нивото на имунната си система и да избягваме стресовите ситуации. Методи, които се борят не само срещу херпеса, но и срещу редица заболявания.
Вирусът не се лекува напълно, но се препоръчва лечение при всеки пристъп с различни противовирусни средства. Целта е човек да не усеща толкова силно болката и мехурчетата да преминат по-бързо, за да бъде по-малко заразен за околните. Освен това така се намалява и честотата - ако херпесът се е появявал веднъж на три месеца, след лечението това става веднъж на шест месеца, на година и дори по-рядко.
